8 mar 2022, 14:33  

Ти

  Poesía
571 1 0

Ти си мълчалив, от студените хора,

ала без теб сърцето тъне в умора.

Дори да си шепот, а не вик

в ума ми е запечатан само твоя лик.

Обгърнат си от светлина като Младенец,

но си промъкващ се в сърцето крадец.

И без позволение всичко мое открадна,

оставяйки душата ми за тебе гладна.

Като те няма не виждам и не чувам,

някак си празно съществувам.

Ти ми придаваш смисъл.

кой до смъртта на тебе ме е орисал?

Допирът ти ме пренася в Рая,

за мен си началото и края.

Ако това е обич, а ти присъда,

съм готова вовеки 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...