Ти си мълчалив, от студените хора,
ала без теб сърцето тъне в умора.
Дори да си шепот, а не вик
в ума ми е запечатан само твоя лик.
Обгърнат си от светлина като Младенец,
но си промъкващ се в сърцето крадец.
И без позволение всичко мое открадна,
оставяйки душата ми за тебе гладна.
Като те няма не виждам и не чувам,
някак си празно съществувам.
Ти ми придаваш смисъл.
кой до смъртта на тебе ме е орисал? ...