21 ago 2004, 10:15

Tи

Poesía

1.4K 0 1

Ти беше този , който изпължаше с радост душата ми...който ме накара да се чуствам желана и неповторима,който ме научи да уважавам себе си . С лекото успя да разтопиш ледената обвивка на недостъпното момиче....и най нахално да си присвоиш мислите й.....

Аз бях твоито момиче ти беше мойто момче....Обожавах аромата на кожата ти , нежните ти прегръдки , жлажните ти устни ти беше първият който ме накара да бъда себе си....С теб се чуствах сигурна,обичана,желана,значима и неповторима уверена в себе си.....ти беше този когото ОБИЧАХ ти беше просто Ти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

atanas_dvk (Атанас Коев)

Бих го нарекъл "Констатация"
п.п.Оправи печатните грешки

2006-02-03T14:21:29+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0