21 ago 2004, 10:15

Tи

Poesía

1.4K 0 1

Ти беше този , който изпължаше с радост душата ми...който ме накара да се чуствам желана и неповторима,който ме научи да уважавам себе си . С лекото успя да разтопиш ледената обвивка на недостъпното момиче....и най нахално да си присвоиш мислите й.....

Аз бях твоито момиче ти беше мойто момче....Обожавах аромата на кожата ти , нежните ти прегръдки , жлажните ти устни ти беше първият който ме накара да бъда себе си....С теб се чуствах сигурна,обичана,желана,значима и неповторима уверена в себе си.....ти беше този когото ОБИЧАХ ти беше просто Ти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

atanas_dvk (Атанас Коев)

Бих го нарекъл "Констатация"
п.п.Оправи печатните грешки

2006-02-03T14:21:29+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0