2 dic 2011, 13:58

Ти

  Poesía
1.5K 0 25

Ти си нещо, което не знам дали се е случило,

топъл есенен дъжд, който в мен е валял,

шепа кестени в десния джоб, тиха музика,

всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...

 

Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри,

сънен прах по очите, преди да заспя.

Ти си устните, вятърът, всеки ъгъл в съня ми

и въпросът, и отговорът за любовта към света.

 

Ти си нещо, което не знам как се е случило,

обич в дланите, искреност, неочакван завой.

Ти си истина. Сълзи от радост. Привързаност.

Направен за мен. Ти си тук. И си мой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...