14 ene 2006, 18:37

Ти бе до мен 

  Poesía
1419 0 5
Ти бе до мен

Имах всичко във една прегръдка,
притисната до топлата ти гръд -
не знаех що е болка, що е мъка
имах всичко... беше мой светът!...

Ласките на вятъра студени,
поемах със наслада,
щом твойте ласки даваше ми ти,
потапяйки ме във забрава!...

Звездите можех аз да преброя,
луната с пръсти да докосна,
морето щях да прекося -
всичко за целувката магьосна!...

Пътищата знаех наизуст,
макар че първи път по тях минавах,
градът не беше вече пуст
щом в него всичко аз ти давах!...

Полянката с увехнала трева
изглеждаше ми толкова красива,
щом на нея чувах твоите слова,
а ти ме правеше щастлива!...

© Слънчево момиче Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ВЕЛИКО!


  • Браво!Невероятно е :о) Заслужава 6-ца
  • много,много,много добро.
    толкова познато ми звучи.толкова истинско.
  • Стихотворението повече прилича на текст за песен!Какво пък-някой ден може да те слушам по радиото!
  • Невероятен талант от несподелена любов!
Propuestas
: ??:??