14 янв. 2006 г., 18:37

Ти бе до мен

1.7K 0 5
Ти бе до мен

Имах всичко във една прегръдка,
притисната до топлата ти гръд -
не знаех що е болка, що е мъка
имах всичко... беше мой светът!...

Ласките на вятъра студени,
поемах със наслада,
щом твойте ласки даваше ми ти,
потапяйки ме във забрава!...

Звездите можех аз да преброя,
луната с пръсти да докосна,
морето щях да прекося -
всичко за целувката магьосна!...

Пътищата знаех наизуст,
макар че първи път по тях минавах,
градът не беше вече пуст
щом в него всичко аз ти давах!...

Полянката с увехнала трева
изглеждаше ми толкова красива,
щом на нея чувах твоите слова,
а ти ме правеше щастлива!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчево момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ВЕЛИКО!


  • Браво!Невероятно е :о) Заслужава 6-ца
  • много,много,много добро.
    толкова познато ми звучи.толкова истинско.
  • Стихотворението повече прилича на текст за песен!Какво пък-някой ден може да те слушам по радиото!
  • Невероятен талант от несподелена любов!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...