Ти бе последният
700
0
1
ТИ БЕ ПОСЛЕДНИЯТ...
Ти бе последният,
който обичах,
макар поредният
да се заричах…
Така ли ще остане вечно?
Макар да знам – това е грешно,
крещи сърцето – иска да обича,
копнее в вярност да се врича…
Нима не ще обича вече?
Нима напразно ще тупти?
На самота го ти обрече
и сякаш го унищожи.
Ти бе последният, към който
любов изпитвах и гори
сега сърцето ми, за обич жадно,
но няма мъж, за който да тупти.
И знам аз – без любов не се живее,
тъй сиви са и мрачни мойте дни.
Кога сърцето болката ще преодолее?
Кога от обич то отново ще тупти?
Ти бе последният и всичко бе „преди”…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Пенкова Todos los derechos reservados
