ТИ БЕ ПОСЛЕДНИЯТ...

Ти бе последният,

който обичах,

макар поредният

да се заричах…

Така ли ще остане вечно?

Макар да знам – това е грешно,

крещи сърцето – иска да обича,

копнее в вярност да се врича…

Нима не ще обича вече?

Нима напразно ще тупти?

На самота го ти обрече

и сякаш го унищожи.

Ти бе последният, към който

любов изпитвах и гори

сега сърцето ми, за обич жадно,

но няма мъж, за който да тупти.

И знам аз – без любов не се живее,

тъй сиви са и мрачни мойте дни.

Кога сърцето болката ще преодолее?

Кога от обич то отново ще тупти?

Ти бе последният и всичко бе „преди”…