22 jul 2012, 17:53

Ти чакаше 

  Poesía » De amor
627 1 6

От устните ти храм не си направих.

Тъга да нарисувам не посмях.

Живота си подреждах все неправилно

и често бърках святостта със грях.

 

Очите ти не бяха ми икони.

Желания препускаха през мен.

Мечтите ми – законни, незаконни –

прогонваха нощта. И беше ден...

 

Покров не си изплетох  от косите ти.

Страстта до дъно всичко пресуши.

Безочливо се радвах на сълзите ти,

от мъката ти риза си уших.

 

А ти ме чакаше. И не пророни

обидна дума, хула или стон.

На кръст ме прикова. Не със пирони –

със поглед само. С опрощаващ тон.... 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??