Ти чакаше
От устните ти храм не си направих.
Тъга да нарисувам не посмях.
Живота си подреждах все неправилно
и често бърках святостта със грях.
Очите ти не бяха ми икони.
Желания препускаха през мен.
Мечтите ми – законни, незаконни –
прогонваха нощта. И беше ден...
Покров не си изплетох от косите ти.
Страстта до дъно всичко пресуши.
Безочливо се радвах на сълзите ти,
от мъката ти риза си уших.
А ти ме чакаше. И не пророни
обидна дума, хула или стон.
На кръст ме прикова. Не със пирони –
със поглед само. С опрощаващ тон....
© Нина Чилиянска All rights reserved.
