Само миг... а мигът повелява
да е близък с друг... да прилича,
но едва ли с приличане става -
светът големее с различие...
Само миг като другите, зная,
с начало в познатата рамка,
но дали с любов ще извае
и мечтата-удавник за сламка...
А мечтите... са казват големи,
аз, разбирам голямото в малко -
малко обич за дните ми бели,
малко бяло за обичта... малко.
Ей така, като миг... само миг,
в който цялото ставане става,
в който всяка посока е тук,
и е шанс, и мечта, и тревога...
Ти дойде... или не... ти си миг,
който цялото време събира,
в който всеки е всеки, и знак
за посоката своя намира...
© Nikolinka Stancheva Todos los derechos reservados