Само миг... а мигът повелява

да е близък с друг... да прилича,

но едва ли с приличане става -

светът големее с различие...

Само миг като другите, зная,

с начало в познатата рамка,

но дали с любов ще извае

и мечтата-удавник за сламка...

А мечтите... са казват големи,

аз, разбирам голямото в малко -

малко обич за дните ми бели,

малко бяло за обичта... малко.

Ей така, като миг... само миг,

в който цялото ставане става,

в който всяка посока е тук,

и е шанс, и мечта, и тревога...

Ти дойде... или не... ти си миг,

който цялото време  събира,

в който всеки е всеки, и знак

за посоката своя намира...