Ти. Аз виждам две очи.
Прокраднат поглед устремен и лек.
Едва докосва моя и се скрива.
И толкоз плах, но търсещ, питащ.
Ти кой си там? Защо си толкова различен?
Ти. Аз чувствам две ръце.
Прегръдка искрена и толкоз силна.
Че спира моето сърце.
Реалност? Мечта любвеобилна?
Ти. Аз виждам две гърди. Красиви, бели.
Любов и щастие във себе си преплели.
И чувствата ни сякаш избуели
След искрен и пороен дъжд.
Ти. Съмнения и черни облаци надвесени.
Но аз съм великан - разсейвам ги със дъх.
Те идват на талази в мен и в теб. Обсебени…
И дъх ми не остана. Задушени сме.
Аз. Самси стоя и чакам твоя поглед.
И няма ни ръце и не останаха прегръдки.
Очите търсещи блуждаят непосрещнати.
Изгубени се лутат там и наш’те чувства.
© James Pentechen Todos los derechos reservados