Ти. Аз виждам две очи. 

Прокраднат поглед устремен и лек.

Едва докосва моя и се скрива.

И толкоз плах, но търсещ, питащ.

Ти кой си там? Защо си толкова различен?

Ти. Аз чувствам две ръце.

Прегръдка искрена и толкоз силна.

Че спира моето сърце. 

Реалност? Мечта любвеобилна?

Ти. Аз виждам две гърди. Красиви, бели. 

Любов и щастие във себе си преплели. 

И чувствата ни сякаш избуели

След искрен и пороен дъжд.

Ти. Съмнения и черни облаци надвесени.

Но аз съм великан - разсейвам ги със дъх. 

Те идват на талази в мен и в теб. Обсебени…

И дъх ми не остана. Задушени сме.

Аз. Самси стоя и чакам твоя поглед.

И няма ни ръце и не останаха прегръдки.

Очите търсещи блуждаят непосрещнати.

Изгубени се лутат там и наш’те чувства.