25 jun 2011, 16:13

Ти и Аз - Ние

682 0 2

 

Ти може би си смелият кормчия,

но аз компас съм в твоя параход.

Ти водиш го през буря и стихия,

но той и с мен сверява своя ход.

 

Ти може би морето си безумно,

но аз съм в него тихата вълна,

която тласка кораба безшумно

в посока вярна в нощната тъма.

 

И ако те завее вятър черен

в морето, аз съм буден светъл фар.

Останеш ли без път, съм бряг вечерен -

очакващ те като приятел стар.

 

Ти може би дъждът си благодатен,

но аз съм облак, в който той е скрит.

Ти може би си ручей чист и златен,

но аз съм твоят извор неоткрит.

 

Открий го под натрупаната шума,

оставяй го на воля да тече.

И той за теб ще каже блага дума,

и в твоята река ще се втече.

 

Ти може би си слънцето всевластно,

което грее денем над света.

Но аз звезда-вечерница съм ясна,

кервани дето води през нощта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...