Ти може би си смелият кормчия,

но аз компас съм в твоя параход.

Ти водиш го през буря и стихия,

но той и с мен сверява своя ход.

Ти може би морето си безумно,

но аз съм в него тихата вълна,

която тласка кораба безшумно

в посока вярна в нощната тъма.

И ако те завее вятър черен

в морето, аз съм буден светъл фар.

Останеш ли без път, съм бряг вечерен -

очакващ те като приятел стар.

Ти може би дъждът си благодатен,

но аз съм облак, в който той е скрит.

Ти може би си ручей чист и златен,

но аз съм твоят извор неоткрит.

Открий го под натрупаната шума,

оставяй го на воля да тече.

И той за теб ще каже блага дума,

и в твоята река ще се втече.

Ти може би си слънцето всевластно,

което грее денем над света.

Но аз звезда-вечерница съм ясна,

кервани дето води през нощта.