25.06.2011 г., 16:13

Ти и Аз - Ние

681 0 2

 

Ти може би си смелият кормчия,

но аз компас съм в твоя параход.

Ти водиш го през буря и стихия,

но той и с мен сверява своя ход.

 

Ти може би морето си безумно,

но аз съм в него тихата вълна,

която тласка кораба безшумно

в посока вярна в нощната тъма.

 

И ако те завее вятър черен

в морето, аз съм буден светъл фар.

Останеш ли без път, съм бряг вечерен -

очакващ те като приятел стар.

 

Ти може би дъждът си благодатен,

но аз съм облак, в който той е скрит.

Ти може би си ручей чист и златен,

но аз съм твоят извор неоткрит.

 

Открий го под натрупаната шума,

оставяй го на воля да тече.

И той за теб ще каже блага дума,

и в твоята река ще се втече.

 

Ти може би си слънцето всевластно,

което грее денем над света.

Но аз звезда-вечерница съм ясна,

кервани дето води през нощта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....