8 may 2011, 16:50

Ти избра

1.5K 0 3

 

Ти  избра

 

Тази нощ влакът  тръгна,

а ти не си  на  него.

Така реши  сама.

И пак не си  се  качила,

обезумяла  от  страха.

Живееш  тъй  близо,

до гарата  почти.

До коловоза,

който се  надявах

далеч да те  отведе

при нашите мечти!

Всяка  нощ ще го ти  чуваш

да  надава  своя вой,

и  със щастието 

ще  се  сбогуваш,

за да  угодиш

на  един  копой.

И тъй ще  се  разминеш

със  свойта  свобода.

Всяка нощ  ще  плачеш,

превзета  от  скръбта!

Ти реши  така!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки сам прави своя избор-разума или сърцето.Но май е по-добре повече да слушаме сърцето
  • Силен метафоричен стих.
    Поздрави!
  • Сегашно неисторическо

    И ето - потегля последният влак.
    Ти сам на перона оставаш.
    Захвърляш на релсите стария сак.
    Цигара последна запалваш.

    И дълго се взираш във прашния път,
    където и времето спира,
    където на влака далечният гръб
    във точка една се събира

    и сетне изчезва. А с него и тя -
    довчерашна твоя любима.
    А днес вече чужда, далечна жена,
    със нищо незначещо име...
    Елеонора Княжева

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...