Ти избра
Тази нощ влакът тръгна,
а ти не си на него.
Така реши сама.
И пак не си се качила,
обезумяла от страха.
Живееш тъй близо,
до гарата почти.
До коловоза,
който се надявах
далеч да те отведе
при нашите мечти!
Всяка нощ ще го ти чуваш
да надава своя вой,
и със щастието
ще се сбогуваш,
за да угодиш
на един копой.
И тъй ще се разминеш
със свойта свобода.
Всяка нощ ще плачеш,
превзета от скръбта!
Ти реши така!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени