13 mar 2011, 17:43

Ти коя си? 

  Poesía » Otra
1184 0 4

Аз съм това, което забравяш,

аз съм това, от което се криеш.

Аз съм това, което  премълчаваш,

в болката ще ме откриеш.

 

С нокти хищни раздирам сърцето,

чувстваш - пия от твоя живот.

Там, където умря в теб детето,

още пресен ухае тоз' гроб.

 

И танцувам с грация тъжна,

с красота на поквара, без жал,

върху диря от съхнещи сълзи,

що превръщам аз вече на кал.

 

„Ти коя си?“ - отчаяно питаш.

И, треперещи, тътриш нозе.

С ръце се опитваш да пипнеш

мойта плът - тя отровно боде.

 

Смях звънлив пак ще гали ума ти,

унизен от безброй страхове.

 Аз ще взема дори и дъха ти,

ще се храня с твойто сърце.

 

И тогава ще тръгна си тайно,

ще ме търсиш, побъркан от гняв.

В лабиринт ще се луташ безкрайно,

там, където аз кръв ти подлях.

 

© Есенна песен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??