Ти коя си?
Аз съм това, което забравяш,
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето,
чувстваш - пия от твоя живот.
Там, където умря в теб детето,
още пресен ухае тоз' гроб.
И танцувам с грация тъжна,
с красота на поквара, без жал,
върху диря от съхнещи сълзи,
що превръщам аз вече на кал.
„Ти коя си?“ - отчаяно питаш.
И, треперещи, тътриш нозе.
С ръце се опитваш да пипнеш
мойта плът - тя отровно боде.
Смях звънлив пак ще гали ума ти,
унизен от безброй страхове.
Аз ще взема дори и дъха ти,
ще се храня с твойто сърце.
И тогава ще тръгна си тайно,
ще ме търсиш, побъркан от гняв.
В лабиринт ще се луташ безкрайно,
там, където аз кръв ти подлях.
© Есенна песен All rights reserved.
