Marcek (Мария Чомакова)
45 116
23 mar 2006, 19:17

Ти ли си? 

  Poesía
976 0 6

Ти ли си Щастие? Ти ли почука?

Ти ли се сети за мен?

Аз седя и те чакам все тука,

в моя ден уморен.

 

Не, отново е тази старуха

дрипава, грозна и зла.

Грижата пак почука

на моята разбита врата.

 

Тя ми разказва умилно

как Щастие ти летиш,

как пееш и тропаш силно,

как другите в мъка тешиш.

 

Ела, заповядай, приготвих ти чая

в стар самовар от сребърен цвят.

Дори подредих и тъжната стая,

която е моят разхвърлен свят.

 

Но ти не ще дойдеш сред мрачни покои.

Звездите не слизат от лунния свят.

Звездите ще бъдат винаги мои.

Звездите на мъка и черния цвят.

 

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ви благодаря и за добрите оценки и за окуражителните думи. Дано щастието дойде при всички нас. Само съжелявам, че тези които са ми поставили ниски оценки не ми пишат защо...Желая ви щастие.
  • Прекрасен стих! Браво! Много ми хареса!
  • Много ми хареса, поздравления (6)
  • ще дойде и при теб...
  • Браво!Много е хубаво! 6-от мен,но да знаеш че не щастието намира нас а ние него!Желая ти успех
  • Много красиво!Тъжна констатация:"...но ти не ще дойдеш сред мрачни покои..."
    Ще дойде!!!"Щастието се пада на онзи,който не го чака"/6/
Propuestas
: ??:??