19 sept 2006, 22:30

Ти ме изостави

  Poesía
913 0 3
Макар да знам, че ме обичаш,
почувствах се от теб неоценена;
След месец заминавам надалече,
а във месеците преди този бях за теб второстепенна...

Усмивката ти търсих -
да открия моята опора в нея,
но на другиго тя беше подарена...

Крадях от времето -
за да спечеля спомен с тебе,
но и от тоз твой топъл жест аз бях лишена...

Обичам те и казах ти го вчера,
но отговора не дочаках да получа;
Защото погледът ти бе разсеян,
бе някъде, при някой друг, твърде далече...

..............................................................

Да, аз знам, че ме обичаш,
с годините ти свойта обич ми доказа;
Но , уви, след всичките години,
във месеците ни последни ти ме изостави...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да кажа пред болката ти? Заминавай с чиста съвест, но няма да е лесно...
  • Благодаря на всички ви за изказаното мнение.
  • Изключително много казваш с творението си и това е най-важното! Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...