19 sept 2006, 22:30

Ти ме изостави

  Poesía
912 0 3
Макар да знам, че ме обичаш,
почувствах се от теб неоценена;
След месец заминавам надалече,
а във месеците преди този бях за теб второстепенна...

Усмивката ти търсих -
да открия моята опора в нея,
но на другиго тя беше подарена...

Крадях от времето -
за да спечеля спомен с тебе,
но и от тоз твой топъл жест аз бях лишена...

Обичам те и казах ти го вчера,
но отговора не дочаках да получа;
Защото погледът ти бе разсеян,
бе някъде, при някой друг, твърде далече...

..............................................................

Да, аз знам, че ме обичаш,
с годините ти свойта обич ми доказа;
Но , уви, след всичките години,
във месеците ни последни ти ме изостави...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да кажа пред болката ти? Заминавай с чиста съвест, но няма да е лесно...
  • Благодаря на всички ви за изказаното мнение.
  • Изключително много казваш с творението си и това е най-важното! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...