Sep 19, 2006, 10:30 PM

Ти ме изостави

  Poetry
906 0 3
Макар да знам, че ме обичаш,
почувствах се от теб неоценена;
След месец заминавам надалече,
а във месеците преди този бях за теб второстепенна...

Усмивката ти търсих -
да открия моята опора в нея,
но на другиго тя беше подарена...

Крадях от времето -
за да спечеля спомен с тебе,
но и от тоз твой топъл жест аз бях лишена...

Обичам те и казах ти го вчера,
но отговора не дочаках да получа;
Защото погледът ти бе разсеян,
бе някъде, при някой друг, твърде далече...

..............................................................

Да, аз знам, че ме обичаш,
с годините ти свойта обич ми доказа;
Но , уви, след всичките години,
във месеците ни последни ти ме изостави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво да кажа пред болката ти? Заминавай с чиста съвест, но няма да е лесно...
  • Благодаря на всички ви за изказаното мнение.
  • Изключително много казваш с творението си и това е най-важното! Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...