Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях,
но до мен никой не се опита да стигне.
И тогава твоята Святост ме озари,
Видях Величието, което от теб струи
Спря до мен и надежда ми подари,
жадната ми душа тихо напои.
Любовта ти не отпада никога от нас!
Отдал си на всеки Своята милост.
Ти ме спаси в онзи страшен за мене час,
Дари ме с радост и отне моята унилост.
© Николина Барбутева Todos los derechos reservados