Ти отваряш деня  и се настаняваш с двойна доза очакване,

тихи минути една след една скромно стават твои гадатели,

очертаваш кръг на хвърлени зарове, редиш варианти и репетираш,

нямаш търпение, нито залог за чувството, което избираш,                                                   

равни мигове тактуват наоколо предпазливо и с предчувствие,

подаряваш с увереност някои от тях, а други някак пропускаш,

преминава почти пред очите ти монолог, който тихичко проси,

искаш да бъде сега, но искаш да има и после,      

заслужаваш утеха тиха, настойчива, най-вече горда,

после ще те търся до плач… но сега няма да дойда…