Ти отваряш деня и се настаняваш с двойна доза очакване,
тихи минути една след една скромно стават твои гадатели,
очертаваш кръг на хвърлени зарове, редиш варианти и репетираш,
нямаш търпение, нито залог за чувството, което избираш,
равни мигове тактуват наоколо предпазливо и с предчувствие,
подаряваш с увереност някои от тях, а други някак пропускаш,
преминава почти пред очите ти монолог, който тихичко проси,
искаш да бъде сега, но искаш да има и после,
заслужаваш утеха тиха, настойчива, най-вече горда,
после ще те търся до плач… но сега няма да дойда…