Ти позна ли ме... аз съм жената,
дето беше в съня ти нощес.
Ставай бързо, отваряй вратата,
идвам - блага за тебе съм вест.
Ти позна ли ме... вътре в душата.
Нямам име - сега съм любов.
Мен зоват ме и грешна, и свята.
Болка сладка и тих благослов.
Ти позна ли ме... свалям крилата,
тъй ненужен без теб са товар.
На ръце ще ме носи луната -
твоя радост след дълга печал.
Ти позна ли ме... вихър в полята,
как разхвърлям тъй всичко за ден.
Но подреждам - и после богата,
кротко стихвам, щом ти си до мен!
© Виолета Todos los derechos reservados