Ти реши ли?
Първо кафе за деня и последно във жълтата стая,
стискам чашата с черна, гореща тъга.
От тук накъде? Все още не зная.
Дестинации много. Уж голям е света.
Поглеждам стените, дълго живота ми крили
и прозореца, от който се вижда елха.
Да замина... Трябват ми всичките сили...
Дали заслужава си, щом съм сама?
Ти стоиш и тъжно поглеждаш към мен
и сякаш молиш ме с тези красиви очи.
В тях, виждам, преваля последният ден, ...