Ти реши ли?

Първо кафе за деня и последно във жълтата стая,
стискам чашата с черна, гореща тъга.
От тук накъде? Все още не зная.
Дестинации много. Уж голям е света.

Поглеждам стените, дълго живота ми крили
и прозореца, от който се вижда елха.
Да замина... Трябват ми всичките сили...
Дали заслужава си, щом съм сама?

Ти стоиш и тъжно поглеждаш към мен
и сякаш молиш ме с тези красиви очи.
В тях, виждам, преваля последният ден,
заедно с всички тези общи мечти.

Не тръгвай! - сякаш искаш да кажеш...
Не тръгвай! - може би искам да чуя от теб...
От любовта си трудно ли е да се откажеш
и да превърнеш сърцето си в кубченце лед?

Обичам те! - никога не чух аз от тебе...
Обичам те! - така и не казах и аз...
Твърде малко ли искаш от мене?
Твърде много ли искам за нас?

Думи неказани, но и сякаш излишни.
Толкова много ли значиш за мен,
че сълзите прикрити са сякаш умишлено,
а гневът е с усмивка внезапно сменен.

Ето, оставям я тук самотата,
за компания ù давам сегашния ден.
Багажът отдавна седи до вратата.
А ти реши ли да тръгнеш със мен?