18 nov 2015, 20:32

Ти си

  Poesía » Otra
809 1 8

 

Ти си късче цигара в неизмит пепелник,

ти си черна отвара и фалшив еретик,

ти си земна поквара и изкусен дръвник,

ти си изгрев и залез на един леден миг.

 

Ти си вятър в полето и дъсчица с длето,

ти си дупка в сърцето и вековно дърво,

ти си празник във парка, пълноводна река,

ти си чаша без мярка и луда глава.

 

Tи си ранната пролет във кошмарния ден,

ти си огън в огнището и отчаян кретен,

ти ръждясало копче на повехнал балтон,

ти си черна магия и фалшив полутон.

 

За гробаря смъртта си, за клошаря - кашон,

за лъжец - съвестта си, за монаха - поклон,

ти си влюбен във нищото и се любиш насън,

ти си жар във огнището, изтърбушен куршум.

 

 

Ако някой се припознае, моля за автограф!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ева!!!
  • Прегърни ме, Валерко!!! И аз обичам, когато някой ме усмихне, а съм още по-щастлива, когато аз успея да усмихна някой!!! Е, днес ти ме направи по-щастлива!!! Благодаря ти!!!
  • Е, ще разказвам, няма как да ти спестя удоволствието!!! Червеният шапчо, както си събираше гъбки в гората, реши да прелъсти Кума Вълчанка! Започна да и изпраща невероятни стихчета и Кума Вълчанка, нали си е проста(със"з", клъвна като шаран на гола кукичка и след като разбра, че Червеният Шапчо иска само да я излапа, за да нахрани егото си, и стана много болно и мъчно! Тогава се появи храбрият ловец, освободи Кума Вълчанка от ноктите на Червеният шапчо и и показа какво е истинска , гореща, безусловна любов и сега се очаква да заживеят влюбени и щастливи в едно далечно царство! И, ще живеят диви и щастливи, до дълбоки старини!!!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров): –Ама, като дойде ловеца, кво правиме???
  • Dimitrov67 (Валери Димитров): Разбира се, че е чиста уловка!!! Признавам без бой!!! Припка си с кошничка в ръка и си събира гъбки в гората, и се надявам да е щастлив

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...