20 mar 2008, 17:54

Ти си...

  Poesía
1.3K 0 0
                               Ти си мисълта, с която заспивам.
                                 Ти си сънят, който сънувам.
                                   Ти си усмивката на моите устни.
                                     Ти си сълзите солени и вкусни.
                                       Ти си мечтата за красиво и нежно.

                               Ти си волна птица в небето.
                                 Ти си човекът, стигнал до сърцето.
                                   Ти си порив в необяснимото.
                                     Ти си спомен от трудно изличимото.
                                       Ти си приятел - верен и мил.

                               Ти си вечното желание на сетивата.
                                 Ти си болката, с която чувствам самотата.
                                   Ти си погледът, потънал в сълзи.
                                     Ти си нежността, която сърцето ми търси.
                                       Ти си слънцето след дъждовен ден.

                               Ти си луната, радваща само мен.
                                 Ти си истината за моето второ съществуване.
                                   Ти си този, който обичам.
                                     Ти си любовта, в която вечно се вричам.
                                       Ти си човекът, изчезнал като дим.
 
                                    Ти си си Ти и за мен си незаменим!

                                 
                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...