20 mar 2008, 17:54

Ти си...

  Poesía
1.3K 0 0
                               Ти си мисълта, с която заспивам.
                                 Ти си сънят, който сънувам.
                                   Ти си усмивката на моите устни.
                                     Ти си сълзите солени и вкусни.
                                       Ти си мечтата за красиво и нежно.

                               Ти си волна птица в небето.
                                 Ти си човекът, стигнал до сърцето.
                                   Ти си порив в необяснимото.
                                     Ти си спомен от трудно изличимото.
                                       Ти си приятел - верен и мил.

                               Ти си вечното желание на сетивата.
                                 Ти си болката, с която чувствам самотата.
                                   Ти си погледът, потънал в сълзи.
                                     Ти си нежността, която сърцето ми търси.
                                       Ти си слънцето след дъждовен ден.

                               Ти си луната, радваща само мен.
                                 Ти си истината за моето второ съществуване.
                                   Ти си този, който обичам.
                                     Ти си любовта, в която вечно се вричам.
                                       Ти си човекът, изчезнал като дим.
 
                                    Ти си си Ти и за мен си незаменим!

                                 
                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...