Ти си единствен
Ръка ще протегна, звезди ще сваля,
на лицето твое ще ги поставя,
но едва ли по-силна светлина ще блести
от блясъка на очите ти, които ме изгарят.
Росата сутрин рано в шепите си ще събера,
обичта си своя в нея ще добавя,
но каквото и друго в тях да смеся,
по-чисти и от утринна роса мислите ти остават.
В прегръдка ще събирам хиляди слънчеви лъчи
и ще чакам да ме топлят в самотните нощи,
но дали ще може това да се случи,
след като на сърцето ти единствено топлината ме изгаря?
Не мога с нищо аз да те сравня,
не намирам никъде подобие твое.
Ти си слънцето в мрачния ми ден,
благодаря ти, че те има, ти си богатството мое!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Филипова Todos los derechos reservados
