5 ago 2013, 13:43

Ти си любовта...

  Poesía » Otra
887 0 0

Ти си любовта облечена със рокля, 

повея на вятъра във слънчев ден,

ти си любовта във чисто огледало,

ти си обич, свят... и мен.

 

Ти си любовта разхождаща се по паважа,

обута с кецове, небрежен грим...

Устните ти - червеното на светофара,

а душата ти - вечен пилигрим.

 

Скитаща по друмищата дълги,

търсиш доброто у света...

но, любов, добротата се намира

когато се завърнеш у дома.

 

Влизаш през вратата тъй печална

след многото изминали лета...

Смъкваш дрехите от пътя прашни,

за да видиш своята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....