Ти си любовта облечена със рокля, 

повея на вятъра във слънчев ден,

ти си любовта във чисто огледало,

ти си обич, свят... и мен.

Ти си любовта разхождаща се по паважа,

обута с кецове, небрежен грим...

Устните ти - червеното на светофара,

а душата ти - вечен пилигрим.

Скитаща по друмищата дълги,

търсиш доброто у света...

но, любов, добротата се намира

когато се завърнеш у дома.

Влизаш през вратата тъй печална

след многото изминали лета...

Смъкваш дрехите от пътя прашни,

за да видиш своята душа.