5.08.2013 г., 13:43

Ти си любовта...

883 0 0

Ти си любовта облечена със рокля, 

повея на вятъра във слънчев ден,

ти си любовта във чисто огледало,

ти си обич, свят... и мен.

 

Ти си любовта разхождаща се по паважа,

обута с кецове, небрежен грим...

Устните ти - червеното на светофара,

а душата ти - вечен пилигрим.

 

Скитаща по друмищата дълги,

търсиш доброто у света...

но, любов, добротата се намира

когато се завърнеш у дома.

 

Влизаш през вратата тъй печална

след многото изминали лета...

Смъкваш дрехите от пътя прашни,

за да видиш своята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарк Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...