Ти си любовта...
Ти си любовта облечена със рокля,
повея на вятъра във слънчев ден,
ти си любовта във чисто огледало,
ти си обич, свят... и мен.
Ти си любовта разхождаща се по паважа,
обута с кецове, небрежен грим...
Устните ти - червеното на светофара,
а душата ти - вечен пилигрим.
Скитаща по друмищата дълги,
търсиш доброто у света...
но, любов, добротата се намира
когато се завърнеш у дома.
Влизаш през вратата тъй печална
след многото изминали лета...
Смъкваш дрехите от пътя прашни,
за да видиш своята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарк Стефанова Всички права запазени