Сега разбрах, че ти си само вятър!
Минор от неизвестна партитура!
Пиеса, изиграна във театър
без публика, сценарий, режисура...
Вода в поточе, търсеща морето!
Самотна птица, литнала към ято,
зареяно високо във небето...
И се замислям... Уж си само вятър,
а (някак си) успя да ме отвееш -
макар стабилно стъпил на земята,
забил дълбоки корени във нея...
И ето ме – отнесен от вълната
на бурята, седя и нижа рими -
заспал вулкан с опушен, черен кратер...
Но вече те наричам с ново име -
разбрах, че ти си... ти си само вятър!
© Засегабезиме Todos los derechos reservados