Сега разбрах, че ти си само вятър!
Минор от неизвестна партитура!
Пиеса, изиграна във театър
без публика, сценарий, режисура...
Вода в поточе, търсеща морето!
Самотна птица, литнала към ято,
зареяно високо във небето...
И се замислям... Уж си само вятър,
а (някак си) успя да ме отвееш -
макар стабилно стъпил на земята,
забил дълбоки корени във нея...
И ето ме – отнесен от вълната ...