Ти си този
Ти си този, който ще ме обича
и с бели коси.
Ще ме нарича свое момиче
и в есенни дни.
Ще ме топли среднощ във постеля
от дива трева
и не би позволил и в съня си
да бъда сама.
Ти си този, който сълзите ми
няма да спре,
но ще плаче със мен, стиснал
слабите ми ръце.
И във вятър, и в буря, когато
потънала в прах,
ненамираща вярна пътека,
скована от страх,
ти си този, когото ще търся
дори слепешком
с неугасваща вяра в сърцето...
... че където си ти,
съм намерила... дом.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ева Корназова Todos los derechos reservados
