eva_32
110 el resultado
Като чаят от мащерка, шипка
и лайка,
като тихата грижа
на моята майка,
или крясък ...
  275 
***
От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...
  256 
Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...
  453 
Точно в този момент, точно в тази минута,
тишината разкъсват жужащи пчели.
И светът се сгушил в цъфтящия люляк…
Безпогрешно го виждам във твойте очи.
Точно в този момент, точно в тази минута, ...
  752 
***
Пристъпвам по ръба на
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...
  363 
Защото ми е пролетно… (дали)?
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...
  885  11 
***
Някой ден, може би,
тези сини очи
ще погледнат към друга планета.
Тя едва ли ще има
червени коси… ...
  363  10 
Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...
  498  10 
***
Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...
  360 
Обичам сивото. И чернобели снимки.
Обичам стари филми. И кафе.
Прекланям се пред силните мъже
и пия бира само от бутилка.
Обичам гръмотевици и дъжд. ...
  2321  11 
Сънят сред ситен грохот ще умре,
тя, всяка мисъл дава своя жертва.
Тревога. Студ. Пречупени криле.
Умиращи звезди. Любов. Надежда.
И всеки допир ражда светлина. ...
  595 
В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...
  947  18 
Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...
  1500  20 
КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...
  1590  13 
Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...
  1660  11 
ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...
  1341  18 
ВОЙНА
Не бе любов по време на холера,
а бе любов, по време на война,
в която ти се учеше да стреляш,
в която аз не можех да умра… ...
  1252  24 
Ще си отиде тази зима… знам,
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...
  969  10 
(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата. ...
  1301  11 
Промъквам се
край сивите си спомени.
Прескачам локвите
на настоящето,
а те – ...
  886  12 
(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи. ...
  1611  27 
На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове. ...
  1216  18 
СЪЛЗА
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото. ...
  1200  10 
„страх се казваш в очите ми,
страх се казваш по пътя ми...”
Нова Генерация
Страх
Страхът намери свойто име ...
  966 
Ще стопля тишината помежду ни
и с този пламък мрака ще раня,
макар да знам, че всъщност е безумие
в подземие прозорец да градя.
… макар да знам. Това е слабоволие. ...
  1279  14 
И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.
Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло, ...
  803  12 
(... усмивка е любимата ми дреха)
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха. ...
  2180  24 
Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...
  1141  15 
ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...
  1566  25 
ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...
  1370  28 
(отново откровено)
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...
  2026  33 
Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам. ...
  837 
Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...) ...
  978  10 
СЪБУЖДАНЕ
Минутата се стече в мен. Застина.
А аз не знаех, че нощта изтлява.
Че онзи цвят на лъскава маслина,
посрещайки зората, избелява… ...
  1613  16 
Знаел ме целият град! И децата ми също!
Върволица съпрузи –
често липсващи земни блага...
Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -
след които оставах ...
  987 
Вземи ме на ръце...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми. ...
  1313  17 
ПРИЗНАНИЕ
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп ...
  1326  20 
(прозаично)
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора. ...
  1177  26 
Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...
  1135  18 
Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение. ...
  3255  36 
Propuestas
: ??:??