eva_32
110 el resultado
Като чаят от мащерка, шипка
и лайка,
като тихата грижа
на моята майка,
или крясък ...
и лайка,
като тихата грижа
на моята майка,
или крясък ...
582
1
3
От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...
431
1
8
Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...
711
2
9
Точно в този момент, точно в тази минута,
тишината разкъсват жужащи пчели.
И светът се сгушил в цъфтящия люляк…
Безпогрешно го виждам във твойте очи.
Точно в този момент, точно в тази минута, ...
тишината разкъсват жужащи пчели.
И светът се сгушил в цъфтящия люляк…
Безпогрешно го виждам във твойте очи.
Точно в този момент, точно в тази минута, ...
1230
1
9
Пристъпвам по ръба на
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...
658
1
2
Защото ми е пролетно… (дали)?
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...
1346
1
11
Някой ден, може би,
тези сини очи
ще погледнат към друга планета.
Тя едва ли ще има
червени коси… ...
тези сини очи
ще погледнат към друга планета.
Тя едва ли ще има
червени коси… ...
501
10
Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...
823
12
Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...
503
1
5
Обичам сивото. И чернобели снимки.
Обичам стари филми. И кафе.
Прекланям се пред силните мъже
и пия бира само от бутилка.
Обичам гръмотевици и дъжд. ...
Обичам стари филми. И кафе.
Прекланям се пред силните мъже
и пия бира само от бутилка.
Обичам гръмотевици и дъжд. ...
2501
1
11
Сънят сред ситен грохот ще умре,
тя, всяка мисъл дава своя жертва.
Тревога. Студ. Пречупени криле.
Умиращи звезди. Любов. Надежда.
И всеки допир ражда светлина. ...
тя, всяка мисъл дава своя жертва.
Тревога. Студ. Пречупени криле.
Умиращи звезди. Любов. Надежда.
И всеки допир ражда светлина. ...
750
1
8
В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...
1107
18
Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...
1815
1
20
КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...
2099
13
Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...
1868
11
ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...
1506
1
18
ВОЙНА
Не бе любов по време на холера,
а бе любов, по време на война,
в която ти се учеше да стреляш,
в която аз не можех да умра… ...
Не бе любов по време на холера,
а бе любов, по време на война,
в която ти се учеше да стреляш,
в която аз не можех да умра… ...
1461
1
24
Ще си отиде тази зима… знам,
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...
1192
10
(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата. ...
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата. ...
1425
11
Промъквам се
край сивите си спомени.
Прескачам локвите
на настоящето,
а те – ...
край сивите си спомени.
Прескачам локвите
на настоящето,
а те – ...
1048
12
(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи. ...
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи. ...
1768
1
27
На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове. ...
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове. ...
1460
2
18
СЪЛЗА
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото. ...
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото. ...
1368
10
„страх се казваш в очите ми,
страх се казваш по пътя ми...”
Нова Генерация
Страх
Страхът намери свойто име ...
страх се казваш по пътя ми...”
Нова Генерация
Страх
Страхът намери свойто име ...
1150
1
8
Ще стопля тишината помежду ни
и с този пламък мрака ще раня,
макар да знам, че всъщност е безумие
в подземие прозорец да градя.
… макар да знам. Това е слабоволие. ...
и с този пламък мрака ще раня,
макар да знам, че всъщност е безумие
в подземие прозорец да градя.
… макар да знам. Това е слабоволие. ...
1481
14
И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.
Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло, ...
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.
Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло, ...
919
1
12
(... усмивка е любимата ми дреха)
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха. ...
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха. ...
2352
24
Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...
1274
15
ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...
1725
25
ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...
1551
1
28
(отново откровено)
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...
2592
1
33
Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам. ...
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам. ...
996
1
9
Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...) ...
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...) ...
1202
1
10
СЪБУЖДАНЕ
Минутата се стече в мен. Застина.
А аз не знаех, че нощта изтлява.
Че онзи цвят на лъскава маслина,
посрещайки зората, избелява… ...
Минутата се стече в мен. Застина.
А аз не знаех, че нощта изтлява.
Че онзи цвят на лъскава маслина,
посрещайки зората, избелява… ...
1745
1
16
Знаел ме целият град! И децата ми също!
Върволица съпрузи –
често липсващи земни блага...
Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -
след които оставах ...
Върволица съпрузи –
често липсващи земни блага...
Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -
след които оставах ...
1129
8
Вземи ме на ръце...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми. ...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми. ...
1580
1
17
ПРИЗНАНИЕ
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп ...
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп ...
1469
1
20
(прозаично)
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора. ...
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора. ...
1358
1
26
Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...
1315
1
18
Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение. ...
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение. ...
3719
1
36
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
