26 ago 2008, 8:45

Ти си Вселената 

  Poesía » De amor
1107 0 14

          Ти си Вселената   

 

             на   Е.

 

 

Събудих се... Ти ме целуваше...

И скри се в сърцето ми времето.

Не зная туй колко му струваше...

Откраднат миг от Вселената.

 

Видях във очите ти утрото.

А слънцето нежно се смееше,

забравило вчера и утре,

в косите ти лъчите си златни пилееше.

 

Поемах дъха ти във себе си.

И виждах на вятъра стъпките,

свенливо притихнал в моментите,

притиснати между устните.

 

Събудих се в светло причастие.

В утрин с любов озарена!

Това ли е истинско щастие?

Във мен си... Ти си Вселената.

 

                  25.08.2008

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??