Ти си Вселената
Ти си Вселената
на Е.
Събудих се... Ти ме целуваше...
И скри се в сърцето ми времето.
Не зная туй колко му струваше...
Откраднат миг от Вселената.
Видях във очите ти утрото.
А слънцето нежно се смееше,
забравило вчера и утре,
в косите ти лъчите си златни пилееше.
Поемах дъха ти във себе си.
И виждах на вятъра стъпките,
свенливо притихнал в моментите,
притиснати между устните.
Събудих се в светло причастие.
В утрин с любов озарена!
Това ли е истинско щастие?
Във мен си... Ти си Вселената.
25.08.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
