magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
26.08.2008 г., 8:45 ч.

Ти си Вселената 

  Поезия » Любовна
1115 0 14

          Ти си Вселената   

 

             на   Е.

 

 

Събудих се... Ти ме целуваше...

И скри се в сърцето ми времето.

Не зная туй колко му струваше...

Откраднат миг от Вселената.

 

Видях във очите ти утрото.

А слънцето нежно се смееше,

забравило вчера и утре,

в косите ти лъчите си златни пилееше.

 

Поемах дъха ти във себе си.

И виждах на вятъра стъпките,

свенливо притихнал в моментите,

притиснати между устните.

 

Събудих се в светло причастие.

В утрин с любов озарена!

Това ли е истинско щастие?

Във мен си... Ти си Вселената.

 

                  25.08.2008

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??