Това не е стих... стих за теб. Това е стих,
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата...
в друго време... дълго след срещата ни...
Дишането ми се учестява...
И тайнствените мускулчета пулсират...
спомняйки си твоето нахлуване... в мен...
Разпилявам се... докато се събера
в една малка точица копнеж...
Послепис: Любовта не е въпрос или отговор, ...