pavli
511 el resultado
***
Два-три маха на вятъра...
Намек за лято.
Време на маковете...
*** ...
Два-три маха на вятъра...
Намек за лято.
Време на маковете...
*** ...
355
1
Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето, ...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето, ...
778
2
***
Жажда съм. Търся вода.
Бъди благодатният дъжд!
***
Разкроих си шлейф ...
Жажда съм. Търся вода.
Бъди благодатният дъжд!
***
Разкроих си шлейф ...
914
3
6
Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
608
3
Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
766
3
7
Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...
1398
2
1
Изкласяват спомени наесен.
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...
673
5
Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...
929
4
6
Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
861
1
4
Когато ми е тясно в мене си,
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява... ...
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява... ...
729
4
8
Госпожо Съдба, колко ли пъти ще ме отписваш?
Колко пъти ще съм начело във черния списък?!
Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!
Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!
Ти не искаш да приключваме спора?! Добре... ...
Колко пъти ще съм начело във черния списък?!
Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!
Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!
Ти не искаш да приключваме спора?! Добре... ...
546
1
2
Похарчих неразумно младостта си.
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...
548
2
3
***
Облачни ребра
пристягат слънцето...
И капки свежест предвещават
да избухне цвят... ...
Облачни ребра
пристягат слънцето...
И капки свежест предвещават
да избухне цвят... ...
672
2
5
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
617
2
Пристъпвам тихо във съня ти. Нощен силует.
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш ...
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш ...
1567
2
2
Пречистващо вали –
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
529
1
2
Няколко вятъра се сбиха!
Смръщени облаци пръснаха...
И заплакаха горко... сърдито...
Земята цяла помръкна...
Светлини и пукот в надпревара, ...
Смръщени облаци пръснаха...
И заплакаха горко... сърдито...
Земята цяла помръкна...
Светлини и пукот в надпревара, ...
503
1
2
Отглеждаме в душата си какво ли не. Гняв – също. Ще му дадем ли възможност да ни завладее, или ще го използваме за конструктивен диалог? Нравът на гнева обаче е непредсказуем. Като скъсан бент отприщва наболели емоции и помита по пътя си каквото му се изпречи – радости, смях, добронамереност... И уд ...
1699
2
3
Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"
572
4
3
Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...
570
1
Аленее хоризонтът. Писта е.
Облаци-жребци се надпреварват
да изместят слънцето от трона...
Вятър бързо мята ласото си.
Да получи слънчева корона. ...
Облаци-жребци се надпреварват
да изместят слънцето от трона...
Вятър бързо мята ласото си.
Да получи слънчева корона. ...
695
1
Кърви листът прободен с острието на писеца...
Изтичат тайни мисли през думите разбъркани.
Нестабилни мостове между световете градят...
После емоции заливат всичко... Остава белег.
... ...
Изтичат тайни мисли през думите разбъркани.
Нестабилни мостове между световете градят...
После емоции заливат всичко... Остава белег.
... ...
1302
1
Червена точка на челцето –
за здраве и усмивка с удивление,
а после – синя на нослето –
за много смях и забавление!
После всички – малки и големи – ...
за здраве и усмивка с удивление,
а после – синя на нослето –
за много смях и забавление!
После всички – малки и големи – ...
882
3
8
Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...
1414
2
5
Той: (на глас) Здравей! Как си?
(наум) Пак нямам много време…
Тя: (на глас) Добре съм.
(наум) Студено ми е… без теб…
Той: (на глас) Какво правиш? ...
(наум) Пак нямам много време…
Тя: (на глас) Добре съм.
(наум) Студено ми е… без теб…
Той: (на глас) Какво правиш? ...
754
1
4
В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...
539
3
6
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
566
1
Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво, ...
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво, ...
772
1
4
„Пролетта ти отива!”... ... ...
Сънувам ли?!
„Пролетта ти отива!” –
вятърът донася твоите думи...
с аромат на вишнев цвят... ...
Сънувам ли?!
„Пролетта ти отива!” –
вятърът донася твоите думи...
с аромат на вишнев цвят... ...
1325
1
4
Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
554
1
1
Пролетта настъпва, но не иска
с нови нюанси зимата да смени...
А в душата топъл спомен се разплисква –
ледове стопява, прогонва лъжи...
И танцуват балеринки в тишината. ...
с нови нюанси зимата да смени...
А в душата топъл спомен се разплисква –
ледове стопява, прогонва лъжи...
И танцуват балеринки в тишината. ...
1318
Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...
904
1
1
Част от мен, която мисли във всички посоки...
Част от мен, която действа напук на разума...
Част от мен, която пее за любовта...
Част от мен, която се смее щастливо...
Част от мен, която потъва в очите ти... ...
Част от мен, която действа напук на разума...
Част от мен, която пее за любовта...
Част от мен, която се смее щастливо...
Част от мен, която потъва в очите ти... ...
951
4
Едни семенца... в най-надълбокото...
парчета живот припознават...
забравили това, което са научили...
С упорита наивност стремят се
към синьото в просторите... ...
парчета живот припознават...
забравили това, което са научили...
С упорита наивност стремят се
към синьото в просторите... ...
994
1
4
Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
980
2
4
Когато ми липсват парченца от небето…
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра… ...
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра… ...
566
1
Нощта се изнизва...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара ...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара ...
674
3
То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...
595
4
...
Твоите ръце...
в орбита около мен...
Докосване...
по-леко от мисъл... ...
Твоите ръце...
в орбита около мен...
Докосване...
по-леко от мисъл... ...
640
2
1279
1
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
