10 ene 2009, 21:18

Ти си знаеш

  Poesía » Otra
1K 0 2
 

Не че не искам - просто не мога,

ръцете ти стискам почти със тревога.

Отблъсквам те странно, дори непонятно,

тъй като другите са добри. Вероятно!

 

Няма да съдя, че сам съм оставен.

Когато е истина, излязла на яве.

Отдръпнат, прикрит или просто потаен,

върви ти по пътя, остани си със здраве.

 

Решавам проблеми, за мен непосилни,

може би има и някой щастливец.

Остана ни време, преминало заедно,

но не това време превърна ни в едно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя поела е кръста си...
    И венеца си трънен. И Ада!
    Безкомпромисно ничия...
    Все по -трудно различна...
  • Всичко е Божия промисъл!!! Поздрави

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...