Ти спиш сега
Ти спиш сега, разнежена и мила,
в постеля съблазнителна и властна
и нежните ти устни е разкрила
една усмивка лека и прекрасна!
Спиш, със усмивка на лицето,
сънуваш с радост на сърцето
красиви са затворените ти очи,
златни са нежните ти коси!
Ти спиш сега във нежните листа,
ти си толкова спокойна във нощта,
а небето те завива с мекото си одеало
и луната огрява зелените листа.
Изгревът вече лее светлина -
огрява нашата земя!
Ясно се виждат слънчеви лъчи
и как усмивката ти отново блести!
Слънцето вече весело грее,
По тревата има роса,
Птичката нежно ти пее
И ти развяваш своята коса.
Събуждаш се – отваряш своите очи.
Виждаш, че вече нещо блести,
Защото слънцето те гали със лъчи
и виждаш отново моите очи!
Деян Иванов
за Йоана Р. Николова
24 Юли 2010
22:17ч
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Иванов Todos los derechos reservados
