Ти вехнеше в твойта младост,
когато цветовете ти искряха
и с пламъка, на твойте тлеещи очи,
превръщаше заспалата душа
в чувствата необуздани и игриви.
Но под красивите цветове,
криеше се мъката
на погубената ти душа.
© Емил Костов Todos los derechos reservados