~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
7 feb 2008, 10:11

Ти винаги се връщаш... някъде през век и половина  

  Poesía
557 0 5
Ти винаги се връщаш.
Щом животът тръгне в коловози.
Раменете ми обгръщаш,
сутрин ме посрещаш с рози.

Ти винаги се връщаш.
Някъде през век и половина.
Душата ми меко прегръщаш.
А аз със залеза желая да замина.

Ти винаги се връщаш.
Сякаш аз съм твоята родина.
И напускаш ме, за да си дойдеш
отново след век и половина...

Но нищо. Пак тръгни.
Всяка сутрин ще ухая на сълзи.
За да се върнеш, щом времето
престане да брои...

Ще бъда жива.
През век и половина,
за минутка, две.
И после... аз ще си замина...

Ще намеря времето... С молба да спре...
за век и половина...

© Свобода Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • (Coyote)
    Благодаря ти мила, радвам се да видя познато лице тук
    ПС
    нали знаеш, че не се казвам Искра :P
  • Радвам се да те видя Искра
    Отново стиховете ти ме карат да настръхвам. Благодаря ти.

    Поздрави (Coyote)
  • Благодаря за милите думи
    Имах нужда
  • Красив стих с много копнеж и нежност!Браво!
  • !!Прекрасно е!Прочетох го няколко пъти вече!Много ми харесва!Поздрав!
Propuestas
: ??:??