Ти винаги се връщаш.
Щом животът тръгне в коловози.
Раменете ми обгръщаш,
сутрин ме посрещаш с рози.
Ти винаги се връщаш.
Някъде през век и половина.
Душата ми меко прегръщаш.
А аз със залеза желая да замина.
Ти винаги се връщаш.
Сякаш аз съм твоята родина.
И напускаш ме, за да си дойдеш
отново след век и половина... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация