7.02.2008 г., 10:11

Ти винаги се връщаш... някъде през век и половина

Поезия

681 0 5

Ти винаги се връщаш.
Щом животът тръгне в коловози.
Раменете ми обгръщаш,
сутрин ме посрещаш с рози.

Ти винаги се връщаш.
Някъде през век и половина.
Душата ми меко прегръщаш.
А аз със залеза желая да замина.

Ти винаги се връщаш.
Сякаш аз съм твоята родина.
И напускаш ме, за да си дойдеш
отново след век и половина...

Но нищо. Пак тръгни.
Всяка сутрин ще ухая на сълзи.
За да се върнеш, щом времето
престане да брои...

Ще бъда жива.
През век и половина,
за минутка, две.
И после... аз ще си замина...

Ще намеря времето... С молба да спре...
за век и половина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

~iSkRiCa~ (Свобода)

(Coyote)
Благодаря ти мила, радвам се да видя познато лице тук
ПС
нали знаеш, че не се казвам Искра :P

2008-02-07T13:59:50+02:00
Svilenka (Свилена Щерева)

Радвам се да те видя Искра
Отново стиховете ти ме карат да настръхвам. Благодаря ти.

Поздрави (Coyote)

2008-02-07T13:45:25+02:00
~iSkRiCa~ (Свобода)

Благодаря за милите думи
Имах нужда

2008-02-07T10:50:06+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Красив стих с много копнеж и нежност!Браво!

2008-02-07T10:42:49+02:00
lips_of_angels (Ем)

!!Прекрасно е!Прочетох го няколко пъти вече!Много ми харесва!Поздрав!

2008-02-07T10:17:24+02:00