С чужди усмивки ли ме преживя? С всяка нова ли успя?
"Моя стар диван кой ли не видя.." - казваш ти студено, все едно сърцето ти е вкаменено.
Кога ти се случи това? В началото на есента?
Предполагам не е лесна раздялата с тъмните полски очи, но нима очевидното не виждаш ти?
Създаваш болка у другите, за да убиеш тази в теб, изгаряш ги, за да не се опариш ти самия отново.
Нима лекият загар е нещо лошо..какво е любовта без парещото чувство, какво е лятото без целунатата от горещото слънце кожа?
Нима не искаш някой да те стопли отново, нима си мислиш, че с иронията болката се скрива и светът с теб по-лесно ще се слива?
Умен човек си, но толкова бъркаш...по много неща над мен си - по-интелигентен, по-опитен -безспорно, но нима това ти помага да спиш спокойно?
Кога забрави на живота да се наслаждаваш и любов на хората да даваш?!
Може би съм аз в грешка, поредната твоя пешка, имаща се за значителна в твоя живот забежка...
Ще ми се да беше всичко на този свят взаимно, да не се влюбвам така наив ...