В мрак непрогледен, животни от цял свят дивеят,
А хората спокойно, от среднощната жега, с ветрила си веят!
Нощта е топла, но тъмна, страшна и ето – лаят на кучетата се чува надалеко,
От това всяко дете вик леден надува и над завивките се показва леко.
Лампите в къщите почват да гаснат и пердетата продрани се спускат,
А през резките, тънки като водни змии, нощните лампи блещукат...
Но ето, става студено и внезапен вятър издухва от небето Луната –
Вече никаква светлина и топлина не се усещат, а се чува дива соната.
На такт като по влаковете танцува и лудува отвън някаква сянка.
Всички отварят очи от тази тягостна музика, ставайки от своята дрямка.
Времето рязко сменя характера си и притичва бързо към планината синя,
Ала като човек заприличва, кат тичаща, чезнеща сянка по таз черна тиня. ...