17 may 2007, 10:09

Тихичко дъждът вали...

  Poesía
900 0 1

Две тъмни фигури във мрака

и тихичко дъждът вали ...

Преплитат погледи студени,

прехвърчат ледени стрели.


Моментът на сбогуване настъпи,

а тихичко дъждът вали ...

И даже тяхната прегръдка

не е каквато бе преди.


Преди нощ... и даже две,

пак тихичко дъждът валеше...

Но те тогава се обичаха,

любовта ги тях крепеше.


Неразделни бяха постоянно,

дори и тихо да вали...

Но започнаха те твърде често

да се карат... да боли.


И сега във тази вечер,

когато тихичко вали...

Целувката прощална - за сбогуване,

започва леко да горчи.


И не горчи, защото днес,

тихичко дъждът вали...

А горчи от тежката раздяла,

от тези кървави сълзи.

Две тъмни фигури във мрака,

но вече тихо не вали...

По различен път поемат

и вървят, но са сами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...