Две тъмни фигури във мрака

и тихичко дъждът вали ...

Преплитат погледи студени,

прехвърчат ледени стрели.

Моментът на сбогуване настъпи,

а тихичко дъждът вали ...

И даже тяхната прегръдка

не е каквато бе преди.

Преди нощ... и даже две,

пак тихичко дъждът валеше...

Но те тогава се обичаха,

любовта ги тях крепеше.

Неразделни бяха постоянно,

дори и тихо да вали...

Но започнаха те твърде често

да се карат... да боли.

И сега във тази вечер,

когато тихичко вали...

Целувката прощална - за сбогуване,

започва леко да горчи.

И не горчи, защото днес,

тихичко дъждът вали...

А горчи от тежката раздяла,

от тези кървави сълзи.

Две тъмни фигури във мрака,

но вече тихо не вали...

По различен път поемат

и вървят, но са сами.